Bulgarian Cultural Identity as a Borderline One

Authors

  • Yordan Ljuckanov Institute for Literature, BAS, Shipchenski Prokhod blvd. 52, block 17, fl. 7, Sofia 1113

DOI:

https://doi.org/10.12697/IL.2015.20.2.9

Keywords:

Bulgaria, teleology and ideology of modernisation, Eurocentrism, borderline identity, cultural plurality, plurality of oecumena, historiography of modernity, historiography of middle ages

Abstract

The article lists a number of cases of actual and possible application of the concept ‘borderline’ to characterise Bulgarian collective identity. Half of them date from the post-communist period and another half from the period between the two world wars. Through them I try to trace a theoretical intention that is sensitive to the teleology and ideology of modernisation (and especially to its Eurocentric bias). Thus I try to chart a set of self-identifications which could be opposed to what I consider the present mainstream in writing on collective identity issues in Bulgaria, to both its currents: the one claiming the status of avant-garde and the imperative of scholarly autonomy, and the other claiming classicality and compliance with national interests.

I view mainly 20th–21st c. expert works in cultural and art history, of both Bulgarian Middle Ages and modernity, but also some works of ‘well-informed citizens’ (or of experts outside their domain of expertise) who have felt obliged to share their prophetic visions in public, and even memoirs.

The article contains five chapters relating, correspondingly, to: (0) deliberation on the concept of borderlineness and its alternatives; (1) delineation of the conceptual tenets of the mainstream discourse of/on Bulgarian collective self-identification and self-instruction throughout the late 19th – early 21st centuries, and of what I believe are its major conceptual deficiencies (nation-centrism; Eurocentrism; cultural-historical monism; and linguo-centrism); (2) identification of late 20th – early 21st c. conceptualisations of Bulgarian identity which are relatively free from the above referred deficiencies and which recognise that identity’s ‘borderlineness’; (3) identification of similar conceptualisations from the interwar period (1920s– 1930s); (4) delineation of some epistemological assets of ‘borderline awareness’ and, esp., its compatibility with ‘understanding-culture-as-plural’, as well as of its fluctuation in scope and intensity within the Bulgarian 19th–21st c.

An analogical, and, inevitably, more complicated, exploration of the mental geographies and implicit Kulturphilosophies in works of Bulgarian artistic literature could be the subject of a subsequent paper.

Downloads

Download data is not yet available.

References

<div class="WordSection1"><p>Aretov, N. 1995. <em>Bŭlgarskoto Vŭzraždane i Evropa</em>. Sofija: Kralica Mab. = Аретов, Н. 1995. <em>Българското Възраждане и Европа</em>. София: Кралица Маб.</p><p>Balkanski. 2001–2003. <em>Balkanski</em><em> </em><em>identičnosti.</em><em> </em><em>Č.</em><em> </em><em>І – ІV. </em>Sofija: Institut za izsledvane na integracijata. = Балкански. 2001-2003. Балкански идентичности. <em>Ч. І – ІV</em>. София: Институт за изследване на интеграцията.</p><p>Bibina, J. Balkanskite identičnosti prez prizmata na tjurljuka. = Бибина, Й. Бал- канските идентичности през призмата на тюрлюка. – <a href="http://balkansbg.eu/bg/content/b-identichnosti/487-tyurklyuka.html">http://balkansbg.eu/bg/content/b-identichnosti/487-tyurklyuka.html</a>. [English summary: <a href="http://balkansbg.eu/en/content/balkan-identities/430-balkan-identities-through-the-optics-of-turkishness.html">http://balkansbg.eu/en/content/balkan-identities/430-balkan-identities-through-the-optics-of-turkishness.html</a>] (14.01.15).</p><p>Bourdieu, P. 1995. <em>The Rules of Art</em>. Transl. by Susan Emanuel. Stanford: Stanford University Press.</p><p>Breskij, O. 2005. Geografija Vostočnoj Evropy: prostranstvo Pogranič’ja. – <em>Perekrestki</em>, [5],  1–2,  168–186.  =  Бреский,  О.  2005.  География  Восточной  Европы: пространство Пограничья. – <em>Перекрестки</em>, [5], 1–2, 168–186.</p><p>Burckhardt, J. [1900]. <em>Kultur</em><em> </em><em>und</em><em> </em><em>Kunst</em><em> </em><em>der</em><em> </em><em>Renaissance</em><em> </em><em>in</em><em> </em><em>Italien</em>. <em>(Ungekürzte</em><em> </em><em>Textausgaben)</em>. Berlin: Deutsche Buch-Gemainschaft G.M.B.H.</p><p>Daskalov, R. 1998. <em>Meždu</em><em> </em><em>Iztoka</em><em> </em><em>i Zapada: Bŭlgarski kulturni dilemi</em>. Sofija: LIK. = Даскалов, Р. 1998. <em>Между Изтока и Запада: Български културни дилеми</em>. София: ЛИК.</p><p>Daskalov, R. 2013. <em>Kak se misli bŭlgarskoto vŭzraždane: 10 godini po-k</em>ŭ<em>sno</em>. [2nd ed.] Sofija: Prosveta. = Даскалов, Р. 2013. <em>Как се мисли българското възраждане: 10 години по-късно</em>. [2nd ed.] София: Просвета.</p><p>Daskalov, R., Miškova, D. 2013. “Forms without Substance”: Debates on the Transfer of Western Models to the Balkans. – Daskalov, Mishkova, eds., <em>Entangled Histories of the Balkans V. 2: Transfers of Political Ideologies and Institutions</em>, Brill, 1–96.</p><p>Daskalov, R., Marinov, T., eds. 2013. <em>Entangled Histories of the Balkans V. 1.: National Ideologies and Language Policies</em>, Brill.</p><p>Detchev, S. 2009. “Race”, Science and Politics in <em>Fin-de-Siècle </em>Bulgaria. – D. Mishkova, ed., <em>We, the People (Politics of National Peculiarity in Southeastern Europe)</em>. Budapest: CEU Press, 237–269.</p><p>Detrez, R. 2010. The Temptation of National Identity: The Case of Grigor Purlichev. – E. Agoston-Nikolova, ed., <em>Shoreless Brigdes: South East European Writing in Diaspora</em>. Amsterdam: Rodopi, 53–63.</p><p>Detrez, R. 2013. Pre-national Identities on the Balkans. – R. Daskalov, T. Marinov, eds., <em>Entangled Histories of the Balkans V. 1.: National Ideologies and language Policies</em>. Boston: Brill, 13–64.</p><p>Elenkov, I., Daskalov, R., eds. 1994. <em>Zašto</em><em> </em><em>sme</em><em> </em><em>takiva? (V tŭrsene nabŭlgarskata kulturna identičnost). </em>[Antologija]. Sofija: Prosveta. = Еленков, И., Даскалов, Р., eds. 1994. <em>Защо сме такива? (В търсене на българската културна идентичност)</em>. [Антология]. София: Просвета.</p><p>Filov, B. 1919. <em>Die altbulgarische Kunst</em>. Bern: Haupt.</p><p>Filov, B. 1926. Vizantija i Elada. – <em>Bŭlgarska misŭl</em>, 2, 32–41 &amp; 125–135. = Филов, Б. 1926. Византия и Елада. – <em>Българска мисъл</em>, 2, 32–41 &amp; 125–135.</p><p>Filov, B. 1927. Starobŭlgarskite freski. – <em>Zlatorog</em>, 8, 108–113. = Филов, Б. 1927. Старобългарските фрески. – <em>Златорог</em>, 8, 108–113.</p><p>Filov, B. 1929. Proizhoždenieto na starobŭlgarskoto izkustvo. – <em>Zlatorog</em>, 10, 294–300. = Филов, Б. 1929. Произхождението на старобългарското изкуство. – <em>Златорог</em>, 10, 294–300.</p></div><div class="WordSection2"><p>Filov, B. 1931. Pŭrvite desetiletija na sŭvremennoto bŭlgarsko izkustvo. – <em>Zlatorog</em>, 12, 425–433. = Филов, Б. 1931. Първите десетилетия на съвременното българско изкуство. – <em>Златорог</em>, 12, 425–433.</p><p>Georgieva, C. 2003a. Transformaciite na edin sblŭsŭk na civilizacii – hristijanstvoto i isljama na Balkanite. – E. Radušev, S. Fetvadžieva, eds., <em>Balkanski identičnosti, ІІІ</em>. Sofija: Institut za izsledvane na integracijata, 49–76. = Георгиева, Ц. 2003а. Трансформациите  на  един  сблъсък  на  цивилизации  –  християнството и исляма на Балканите. – Е. Радушев, С. Фетваджиева, eds., <em>Балкански идентичности, ІІІ</em>. София: Институт за изследване на интеграцията, 49–76.</p><p>Georgieva, C. 2003b. Hristijani i mjusjulmani v bŭlgarskoto prostranstvo. – M. Tahir, K. Aleksova, eds., <em>Balkanski identičnosti, ІV</em>, Sofija: Institut za izsledvane na integracijata, 2003, 7–29. = Георгиева, Ц. 2003b. Християни и мюсюлмани в българското пространство. – М. Тахир, К. Алексова, eds., <em>Балкански идентичности, ІV</em>, София: Институт за изследване на интеграцията, 2003, 7–29.</p><p>Guarnizo,  L.  E.,  Smith,  M.  P.  1998  [2006].  The  Locations  of  Transnationalism. – M. P. Smith, L. E. Guarnizo, eds., <em>Transnationalism</em><em> </em><em>from</em><em> </em><em>Below</em>. New Brunswick, New Jersey: Transactions Publishing [6th printing, 2006], 3–34.</p><p>Gŭlŭbov, K. 1994 [1926]. Našite kulturni zadači. – R. Daskalov, I. Elenkov, eds., <em>Zašto sme takiva?</em>, 210–212. = Гълъбов, К. 1994 [1926]. Нашите културни задачи. – Р. Даскалов, И. Еленков, eds., <em>Защо сме такива?</em>, 210–212.</p><p>Hranova, A. 2011. <em>Istoriografija</em><em> </em><em>i literatura</em>, I-II. Sofija: Prosveta, 2011. = Хранова, А. 2011. <em>Историография и литература</em>, I-II. София: Просвета, 2011.</p><p>Hristov, I. 2009. <em>Krŭgŭt“Strelec”</em><em> </em><em>i idejata zarodnoto</em>. Sofija: Karina–Mariana Todorova. = Христов, И. 2009. <em>Кръгът “Стрелец” и идеята за родното</em>. София: Карина–Мариана Тодорова.</p><p>Huyssen, A. 1986. Mapping the Postmodern (1984). – Huyssen, <em>After the Great Divide: Modernism, Mass Culture, Postmodernism</em>. Bloomington and Indianapolis: Indiana UP, 1986, 179–221.</p><p>Igov, S. 1994. Homo Balcanicus: krŭstopŭtnijat čovek. – <em>Literaturno-estetičeski procesi na Balkanite</em>. Sofija: BAN, Institut po balkanistika, 46–57. = Игов, С. 1994. Homo Balcanicus: кръстопътният човек. – <em>Литературно-естетически процеси на Балканите</em>. София: БАН, Институт по балканистика, 46–57.</p><p>Janev, Ja. 1994 [1933]. Iztok ili Zapad. – R. Daskalov, I. Elenkov, eds., <em>Zašto sme takiva</em>?, 337–341. = Янев, Я. 1994 [1933]. Изток или Запад. – Р. Даскалов, И. Еленков, eds., <em>Защо сме такива?</em>, 337–341.</p><p>Kearney, M. 1995. The Local and the Global: The Anthropology of Globalization and Transnationalism. – <em>Annual Review of Anthropology</em>, 24, 547–565.  <a href="http://dx.doi.org/10.1146/annurev.an.24.100195.002555" target="_blank">http://dx.doi.org/10.1146/annurev.an.24.100195.002555</a></p><p>Kolarov, R. 2009. <em>Povtorenie i sŭtvorenie: poetika na avtotekstualnostta</em>. Sofija: Prosveta. = Коларов, Р. 2009. <em>Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността</em>. София: Просвета.</p><p>Konstantinova, Ju. et al., eds. 2011. <em>Balkanite: modernizacija, identičnosti, idei (Sbornik v čest na prof. Nadja Danova)</em>. Sofija: Institut za balkanistika s Centŭr po trakologija. = Константинова, Ю. et al., eds. 2011. <em>Балканите: модернизация, идентичности, идеи (Сборниквчестнапроф. Надя Данова)</em>. София: Институт за балканистика с Център по тракология.</p><p>K’osev, A., ed. 2009. <em>Podvižnite</em><em> </em><em>Balkani:</em><em> </em><em>izsledvanija</em><em> </em><em>na</em><em> </em><em>proekta</em><em> </em><em>NEXUS</em><em> </em><em>(2000–2003)</em>. Sofija: Prosveta. = Кьосев, А., ed. 2009. <em>Подвижните Балкани: </em><em>изследвания на проекта NEXUS (2000–2003)</em>. София: Просвета.</p><p>Lilova, D. 2009. Barbarians, Civilized People and the Bulgarians: Definition of Identity in the Textbooks and the Press. – D. Mishkova, ed., <em>We, the People</em>, 179–206.</p><p>Lyutskanov, Y. 2012. Notes on how the avant-garde could recall non-modernity on a European periphery. – H. Veivo, ed., <em>Transferts, appropriations et fonctions de l’avant-garde dans l’Europe intermédiaire et du nord</em>. Paris: L’Harmattan, 185–199.</p><p>Madžarov,  M.  1923.  Dnešna  Palestinja.  –  <em>Duhovna  kultura</em>,  [4],  18–19,  191–201. = Маджаров, М. 1923. Днешна Палестиня. – Духовна култура, [4], 18–19, 191–201.</p><p>Markovich, S. 2013. Patterns of National Identity Development among the Balkan Orthodox Christians during the Nineteenth Century. – <em>Balcanica</em>, 44, 209–254.  <a href="http://dx.doi.org/10.2298/BALC1344209M" target="_blank">http://dx.doi.org/10.2298/BALC1344209M</a></p><p>Miškova,  D.,  ed.  2006.  <em>Balkanskijat  XІX  vek:  Drugi  pročiti</em>.  Sofija:  CAI;  Riva. = Мишкова, Д.,  ed.  2006.  <em>Балканският  ХІХ век:  Други  прочити</em>.  София: ЦАИ; Рива.</p><p>Miškova, D. 2006. V tŭrsene na balkanskija oksidentalizŭm. – D. Miškova, ed., <em>Balkanskijat XІX vek: Drugi pročiti</em>. Sofija: CAI; Riva, 235–272. = Мишкова, Д. 2006. В търсене на балканския оксидентализъм. – Д. Мишкова, ed., <em>Балканският ХІХ век: Други прочити</em>. София: ЦАИ; Рива, 235–272.</p><p>Mishkova, D. 2009. Introduction: Towards a Framework in Studying the Politics of National Peculiarity in the 19th Century. – D. Mishkova, ed., <em>We, the People</em>, 1–43. Occidentalism  2005  =  <em>Occidentalism,  or  the  “images”  that  the  East  projects  of  the West </em>(Conference proceedings). [Sofia]: Bulgarian Society for the 18th  Century Studies;  Centre  for  Advance  Studies,  available  at:  <a href="http://www.bulgc18.com/occidentalism/index_en.htm">http://www.bulgc18.com/occidentalism/index_en.htm</a> (14.01.15).</p><p>Penev, B. 1994 [1923]. Prevraštenijata na Baj Ganja. – R. Daskalov, I. Elenkov, eds., <em>Zašto sme takiva?</em>, 121–130. = Пенев, Б. 1994 [1923]. Превращенията на Бай Ганя. – Р. Даскалов, И. Еленков, eds., <em>Защо сме такива?</em>, 121–130.</p><p>Poppetrov, N. 2006. Bŭlgarskoto vŭzraždane: beležki kŭm edin (ne)vŭzmožen debat. – D. Miškova, ed., <em>Balkanskijat XІX vek</em>, 164–181. = Поппетров,  Н. 2006. Българското възраждане: бележки към един (не)възможен дебат. – Д. Мишкова, ed., <em>Балканският ХІХ век</em>, 164–181.</p><p>Stepanov, T. 1998. Periphery as Universe. – <em>Byzantinoslavica</em>, 59, 2, 247–254.</p><p>Stepanov, C. 2005. <em>Bŭlgarite i stepnata imperija prez rannoto srednovekovie: problemŭt za Drugite</em>. Sofija: Gutenberg. = Степанов, Ц. 2005. <em>Българите и степната империя през ранното средновековие: проблемът за Другите</em>. София: Гутенберг.</p><p>Stepanov,  C.  2008.  <em>Istorija  vs.  psevdonauka:  drevnobŭlgarski  etjudi</em>.  Sofija:  Siela. =  Степанов,  Ц.  2008.  <em>История  vs.  псевдонаука:  древнобългарски  етюди</em>. София: Сиела.</p></div><p>Szakolczai, A. 2009. Liminality and Experience: Structuring transitory situations and transformative events. – <em>International Political Anthropology</em>, 2, no. 1 (special issue: On Liminality), 141–172.</p><p>Šejtanov, N. [1940]. <em>Balkano-bŭlgarski titanizŭm</em>. Sofija: Bŭlgarska kniga. = Шейтанов, Н. [1940]. <em>Балкано-български титанизъм</em>. София: Българска книга.</p><p>Thomassen, B. 2009. The Uses and Meanings of Liminality. – <em>International Political Anthropology</em>, 2, no. 1, 5–28.</p><p>Todorova, O. 1997. <em>Bŭlgarskata</em><em> </em><em>cŭrkva</em><em> </em><em>prez</em><em> </em><em>XV–XVІІІ</em><em> </em><em>vek</em>. Sofija: AI Marin Drinov. = Тодорова, О. 1997. <em>Българската църква през ХV–ХVІІІ век</em>. София: АИ Марин Дринов.</p><p>Vačkova, V. [2001]. <em>Vŭobražaemi i realni granici v rannosrednovekovna Evropa (ІІІ–ІX v.)</em>. Sofija: Universitetsko izdatelstvo. = Вачкова, В. [2001]. <em>Въображаеми и реални граници в ранносредновековна Европа (ІІІ-ІХ в.)</em>. София: Университетско издателство.</p><p>Vačkova, V. 2010. <em>Belite</em><em> </em><em>poleta</em><em> </em><em>v bŭlgarskata kulturna pamet</em>. Sofija: Voenno izdatelstvo. = Вачкова, В. 2010. <em>Белите полета в българската културна памет</em>. София: Военно издателство.</p><p>Vatchkova, V. 2006. <em>Les</em><em> </em><em>images</em><em> </em><em>et</em><em> </em><em>les</em><em> </em><em>réalités</em><em> </em><em>des</em><em> </em><em>frontières</em><em> </em><em>en</em><em> </em><em>Europe</em><em> </em><em>médiévale</em><em> </em><em>(III–XI</em><em> </em><em>siècle)</em>. Sofia: Gutenberg.</p>Vezenkov, A. 2006. Očevidno samo na prŭv pogled:  “Bŭlgarskoto  vŭzraždane” kato otdelna epoha. – D. Miškova, ed., <em>Balkanskijat XІX vek: Drugi pročiti</em>. Sofija: CAI; Riva, 82–127. = Везенков, А. 2006. Очевидно само на пръв поглед: “Българското възраждане” като отделна епоха. – Д. Мишкова, ed., <em>Балканският ХІХ век: Други прочити</em>. София: ЦАИ; Рива, 82–127.

Downloads

Published

2015-12-31